Татяна Дончева: Моята ферма е изкуството

Казваме добър ден на Татяна Дончева. Здравейте! Много благодаря, че приехте нашата покана, за да направим едно сравнение между живота на хората и фермата, която предстои.

Задължителният първи въпрос е - какво беше вашето начало на вашата лична ферма?

Моето начало на моята лична ферма беше в ранното ми детство, когато аз си представях, че мога да бъда многостранно развита личност, да се занимавам с разнообразни неща и да правя това с удоволствие. Нямах още яснота с какво точно ще се занимавам, каква ще е моята професия, от какво ще си изкарвам парите, но в моите детски представи влизаха много мечти.

Може ли да се каже, че започнахте от нулата?

Да.

Има ли разлика в това да започнеш от нулата за вас, за вашето поколение, за поколението на вашите баби и дядовци и за сегашното ново поколение?

Според мен не. Една целеустремена и вътрешнозаредена личност винаги се мъчи да разбере времето, в което живее и да направи нещата според това време.

Можете ли да си дадете сметка каква беше ролята на хората, с които бяхте заобиколена във вашето начало?

Огромна, защото аз съм родена в нормално семейство на хора, които са много добронамерени и много позитивни, които се постараха да ми дадат старт в живота без да ме потискат, без да ми поставят свръх амбиции, същевременно правейки всичко възможно да развия качествата, които имам.

А кога всъщност разбрахте, че и политиката ще бъде ваша ферма?

От много малка, защото аз имах интерес към обществена дейност и защото времето, в което живях в своите детски и юношески години, позволяваше на тогавашните хора наистина да участват в такива активности, които да им помогнат да развият такива качества или да ги проявят.

Някакъв вид игра правим ние, телевизионно предаване-игра, което ме подсеща, че в едно ваше интервю вие казвате, че всеки политик трябва да си избере отбор, в който да играе, и спрямо това вече да прецени кои хора ще го харесват и кои хора няма да го харесат. А може ли наистина да се гледа на всяка фаза от живота, включително и на най-сериозните, като игра?

Като игра, но не като играчка. Политиката е сериозно нещо и иска сериозна подготовка, за да можеш да я направи в този вид, за който ви говоря – визия, организация и резултати, трябва да имаш съответната подготовка. Тя е доста по-различна от това, което се прави у нас от доста години – да се артикулират лозунги, наречени от някой послания, да се тикат PR-и на преден план като ключови играчи за вземане на решения,

Ей, Богу, не познавам държава с повече PR-и.

Да, и те да ви дават акъл с бели чорапки ли да ходите или с някакви други – или с такива на точки, и да ми внушават, че аз трябва август месец на 40 градуса да ходя с чоропогащник, което просто не ме интересува. В един момент човек надхвърля тези неща.

Еми PR-а ако взима 5 000лв заплата, като каже с чоропогащник – пък ще обуете един, г-жо Дончева.

Като има кой да ги даде, да му ги дава. Аз нямам и не им ги давам.

Още един паралел има между фермата и политиката. Как се вземат лични решения, когато от тях зависи съдбата на други хора?

Вземането на решения, независимо дали за малко или за много хора, също се учи както се учи математика, за да можеш да погледнеш хладнокръвно на проблема, да можеш да го формулираш ясно, да можеш да го планираш като визия, организация и резултат, да можеш да анализираш кои ще бъдат твоите противници и твоите

Да се върнем към „Фермата”. В нея ще върнем участниците със 100 години назад във времето. Какво бихте спестила като политик на България ако можете да я върнете 100 години назад?

България е малка страна…

Да, но можеше да не е толкова малка, ако я върнем 100 години назад.

…и тя много зависи от международна конюнктура. И заради територията, на която се намира. Това ще продължи да бъде така и може би това не е лошо. Ако погледнем на тази карма като на възможност, а не като на прокоба…

Както винаги сме гледали…

…ако погледнем на себе си като на хора, които имат потенциал за световна съизмеримост, а не са световните аутсайдери…

Как да стане като имаме комплекс за малоценност?

Според мене този комплекс за малоценност се ражда от липсата на историческа памет. Ние много години сме забравили нашите велики хора. Ние се въртим около България на 3 морета, около Паисий Хилендарски, около Кирил и Методий, ама великите българи, които сме имали преди 20, 40, 60, 80, 100 години? Ако нещо трябва да направя за тези 100 години назад – това е – да участвам в едно начинание, което да не организираме в NGO, във фондация или в нещо друго, а само в една общност от хора, които разбират колко е важна историческата памет и да извадим великите забравени на България.

На какво се дължи тази къса памет?

Вероятно имаме липса на политици визионери. Има нещо заложено в нацията – злобно, завистливо и проклето. Да възприемаме, че само ние можем да сме. Ако сме бизнесмени – само ние, ако сме шоумени – само н ние, ако сме музиканти – само ние, никой извън нас.

Ама дори политиците и бизнесмените мислят като все едно не е имало вчера и няма да има утре. Той идва отнякъде, символично отнякъде, облечен е по един странен начин, от утре вече става друг човек и той се видоизменя визуално.

Добре, но ако ние наситим пространството си с образите, със спомените, с постиженията. Има още много хора, които са по-талантливи от нас, които са постигнали повече от нас, които са забравени и които с пълното съзнание, че може би никой никога няма да ги знае, са живели, работили и сътворили, аз мисля, че ние ще сменим средата и по някакъв начин ще сменим и чипа. Защото аз мисля, че ако вие мислите като мен, аз познавам още доста хора които мислят така, и се организираме, ние наистина ще променим средата.

Има ли поред вас българския бит от преди някакъв ефект върху политическите решения, които са били взимани през последните 100 години в България?

Винаги има.

Гладът може ли да диктува решения?

Гладът не винаги диктува добри решения. Понякога може да диктува зловещи решения. Освен това българина има няколко други характерни особености, за които трябва да държим сметка всички. Българинът бързо пали и бързо гаси. Бързо се включва емоционално, обаче и бързо изстива, той не е способен да работи упорито, търпеливо и дългосрочно. Което означава, че той трябва да бъде мотивиран позитивно, системно. И ако и тия, които ще го мотивираме, страдаме от същия порок, може би ще трябва да предаваме щафета един на друг, за да не ни омръзва. Но според мен това е вярната посока.

Ако сравним българския парламент с ферма – какви животни и култури изобилстват там, кои трябва леко така да бъдат настрана и от какви има нужда пък повече да се прибавят?

Българският парламент е малка извадка на българския народ. Не е прието един политик да говори против народа. А ако започна да ви говоря за животинските видове в парламента, при положение, че ви казвам, че то е същото, което е народа, само че умалено, ще ме вкарате в приключение.

От какво в съвремието бихте се отказала? Кои съвременни джаджи бихте разкарала връщайки се 100 години назад, а и воъбще – в настоящето?

От фейсбук. Интернет - като информационен източник, но много внимателен, защото не искам да ми ограничава четенето на книги и от това бясно темпо на живот, което пречи на човека да си отдели едно време, в което да остане сам със себе си, да се отпусне, да си изпразни главата и да се съсредоточи върху важните неща.

Моята ферма е изкуството, защото смятам, че каквото и да правим, в крайна сметка, за да сме в мир със себе си и да сме радостни и да се чувстваме добре, трябва да живеем с нещо, което наистина ни кефи. За мен това е изкуството и то запълва онова, което ми е нужно вътре.

Цигулката ли решава проблемите на ежедневието?

Не само. И хубави филми, и хубави книги и музика, която някой друг изпълнява.

Какво можете и какво не можете. Можете ли да месите хляб?

Аз съм водолей човек, водолеят винаги е технически снабден. Имам машина за хляб.

Ама баба ви не е имала машина за хляб.

Да, нямаше и месеше хляб.

Не ви ли е научила да месите?

Не, не мога да меся.

Знаете ли как се прави квас?

Не.

Какво е квас?

Е, един продукт за пиене. А, не – съставка на хляба, но има и други приложения.

Можете ли да съхранявате максимално дълго време, знаете ли как се прави това, ябълки и круши, без да са в хладилник, така че да не изгният.

В папрат.

В папрат ли? Ние знаем, че се зариват в земята.

Не само. В нашия край не се зариват в земята. Слага се папрат, те се слагат върху папратта и се затрупват с папрат. И когато падне снега, той същи ги държи като в един хубав хладилник.

По какво се познава дали са пресни яйцата?

Ами като го разклатиш и чука не е много прясно.

Какъв съвет бихте дала на 15-те ни участници във „Фермата”, които ще бъдат върнати 100 години назад?

Да гледат позитивно на общуването си, да не мислят кой от тях ще спечели първо място и ще остане финалист, да знаят, че животът не е състезание за една купа.

Кое би било правилно да се приеме за истинска победа в това състезание?

Много ми се ще това предаване да стане контрапункт на други предавания, които не гледам и които смятам за форма за промиване на мозъка. А предаването да роди жажда у зрителите си да направят нещо добро, да видят доброто в себе си, да видят доброто в хората, с които общуват и да разберат, че истинската победа е вътрешното усещане, че вървиш, че се развиваш, че постигаш, че имаш нови цели и нови върхове и това те държи жизнен, буден, жив.

Гледах една реклама, в която двама като нас, но вече доста по-възрастни, казват: „Затова гарантираме с името си.” Така че за тези неща, които вие казвате, сме обещали пред зрителите и пред вас обещаваме, че гарантираме с името си, че ще направим всичко възможно това предаване да се отличава. В този смисъл, за който вие говорите.

Аз ви желая успех!