Пътят на една мечта

Тази година светът изживява най-голямата си криза след Втората световна война. Пандемията от коронавирус сложи край на нормалния ни човешки живот. Милиони хора загубиха работата си, милиони съдби бяха променени, безброй мечти умряха.

Преди началото на кризата в гората над село Железница живее мечтата на Андрей. Съвсем обикновен мъж на средна възраст. Преди девет години той разбира за съдбата на една изчезваща българска порода - каракачанската овца. В миналото това животно е било неразривна част от поминъка на българите. По време на Социализма породата започва целенасочено да се унищожава и у нас започват да се внасят овце с по-добра вълна от Кавказ и Русия. Днес на наша територия има останали само около 2000 напълно автентични и чисти каракачански овце.

Преди 9 години Андрей се включва в каузата за тяхното спасяване. Вдъхновен от примера на братята художници Сидер и Атила Седевчеви, известни като "двамата братя и златното руно". Те отглеждат 500 каракачански овце в родното село на Яне Сандански. Андрей взема от тях две овчици, води ги на фамилната му земя в гората над село Железница, където всичките му предци са развивали земеделие и животновъдство. Така мечтата на Андрей започва да живее. Ден след ден, месец след месец и година след година той успява да разшири стадото си. Днес той се грижи за цяло стадо от 120 каракачански овце.