Бети и Николай: Земята не е наша собственост, ние просто сме я взели назаем от децата ни!

Разкажете ни за себе си и семейството си? Как станахте фермери?

Николай: През 1996 г. си купихме първата крава, а днес отглеждаме по природосъобразен начин около 700 говеда – 150 от местната порода Родопско късорого говедо и 300 от старата защитена българска порода Българско сиво говедо. Започнахме през 1994 г. с  дестина овце и няколко кози, наследени от баба ми. После купихме с пари назаем 50 овце и 2-3 г. правихме овче сирене, с което се издържахме. През 1999 година продадохме апартамента в Пловдив. През 2005 година отворихме вратите на наследената от мен семейна къща, която превърнахме в къща за гости „Дивата ферма”. Тук отглеждаме и четирите си деца, за да растат на чист въздух и тишина, далеч от хаоса на големия град. Нашите деца цял ден си чоплят по нещо. Те непрекъснато копират нашия начин на живот!

Благовеста: Обикновено хората гледат крави, за да си купят апартамент в града. А пък ние продадохме апартамента на родителите ми в град Пловдив и си купихме крави. Всъщност, купихме шестнадесет крави, от които осем умряха още в първата година. Причината бе, че породата им беше трудно приспособима в условията на нашия микроклимат. Затова се насочихме към отглеждането на местните аборигенни породи - Българско сиво говедо и Родопското късорого говедо.

Разкажете ни за вашата ферма и за къщата си за гости?

Благовеста: Едно от основните неща, които привличат гостите в „Дивата ферма”, е че се намира в сърцето на една от най-добре запазените територии на България. Застрашеният в световен мащаб египетски лешояд ни е като домашен любимец, защото многобройната колония от този пернат вид, гнездящ в близките скали, се храни с млечните екскременти на теленцата от фермата. При нас отсядат и орнитолози от чужбина. Видрата, черният щъркел, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, невероятното разнообразие от орхидеи – това са все застрашени биологични видове, които могат да се наблюдават в околностите на „Дивата ферма”. Друга атракция е хващане на диви крави с ласо или конната езда – имаме четири ездитни коня. В Маджарово пък гостите ни търсят злато във водите на река Арда. В пясъците й могат да се открият прашинки, макар и малки. За децата е особено забавно, когато бай Страхил от Маджарово им показва как с гаванката могат да открият песъчинки злато. Търсенето на минерали е още една туристическа атракция. Има ахати, аметисти, планински кристали, ясписи и какво ли още не.

Специалитетът в нашата ферма е пълнена тиква с телешко месо. А то е прясно и с розов цвят, какъвто няма да видите в магазина. Правим сладки саралии или пък кокошка с катми, заешка баница и други. Впрочем, баницата ни може да е и с булгур или с ориз. За гостите организираме и чевермета на близката горска поляна. А телешкото чеверме е нещо много вкусно.

Какво ви дава близостта със земята и какво може да даде на участниците във Фермата?

Николай: Способността да се радваш, да обикнеш и да разбираш природата. Да се радваш на красотата на природата. Земята не е само нещото, което обработваме и ни дава храна и блага. Земята е нашият дом, тя ни дава сили. Ако участниците във Фермата успеят да се върнат към земята, това ще значи да се върнат в родния си дом.

Александра: Тя ми дава красота!

Калина: Участниците могат да научат, че да си фермер не е толкова зле. Младите хора също могат да се научат на нещата, които един фермер трябва да знае и така няма да изчезне фермерството в България.

Благовеста: Близостта със земята ни дава преди всичко радост, дава ни сигурност и стабилност! Надежда, че докато има българи, които да се грижат за земята си, ще я има и България! А на участниците във Фермата, надявам се, ще даде кураж, че могат да се справят с нови предизвикателства и да ги научи на поне малко трудолюбие, смирение и любов към земята, да ги върне назад към корените и традициите.

Смятате ли, че близостта със земята може да помогне на всеки да покаже добрата си страна, да се пребори с демоните си?

Николай: Смятам, че ако всеки участник почувства земята, на която живее, по-близка и я обикне като свой дом, това ще го направи по-щастлив човек. А когато човек е щастлив, проличават неговите добри страни и в главата му не минават лоши мисли, а тези лоши мисли са неговите демони. Тази грижа ще му носи удовлетворение и ще изпълва със смисъл живота му, че прави нещо добро за себе си, за околните и за земята.

Благовеста: Да, смятам, че близостта със земята може да помогне на всеки да покаже добрите си страни, колкото и затънтени да са те. Няма как обаче да се пребори с демоните си! Затова човек трябва да се обърне към Бог. Земята може да му помогне в известна степен за това, но вътрешният катарзис - за него трябва преди всичко смирение и промяна на цялото ни светоусещане. С две думи – Бог да докосне сърцето ни, за да може то да се промени! Но все отнякъде трябва да се започне.

Какво във фермерския начин на живот би било най-голямо предизвикателство за един градски човек?

Николай: Най-голямото предизвикателство за един градски човек е да осъзнае и приеме, че човекът не е по-силен от природата и не всичко зависи от него. Фермерството е едно съчетание от уменията на човека, даденостите на природата и късмет.

Благовеста: Във фермерсикия начин на живот най-голямото предизвикателство са дисциплината и трудолюбието. Смятам, че това ще научи всеки участник във Фермата или, както е казал св. ап. Павел: “Който не работи, не трябва да яде!”. Съвременният градски човек е изнежен и недалновиден (в смисъл, той знае, че може просто да слезе пред блока в 12:30 ч. вечерта и да си купи от магазина каквото му трябва, но на село не е така! Там трябва да работиш цяло лято, за да ядеш цяла зима!

Промени ли се и как в годините животновъдството и производството на плодове и зеленчуци? Има ли мода във вашия бизнес?

Николай: През последните 50 години човекът превърна животновъдството в отрасъл на индустрията, като на животните не се гледа като на живи същeства със своите нужди и потребности, а като същества, от които получават месо, мляко, яйца и други. Отглежданите по този начин животни, лишени от нормални условия за живот, не могат да дадат продукт, чиято енергия да е положителна за нашия организъм. А що се отнася до последните 7-8 год. развитието на животновъдството у нас според мен не може да се нарече мода, а по-точно изчисляване на субсидирането, но това е само една от страните на фермерството. Мисля, че всичко това се отнася и за отглеждането на плодовете и зеленчуците.

Благовеста: Ако се върнем 100 години назад ще видите, че и земеделието много се е променило като цяло. Нищо не е същото - ралото се замени с трактора, мотиката – с култиватор, оборската тор – с химични торове, растителните репеленти – с пестициди и аербитоциди… Изобщо, нищо не е както преди, но по-добро ли е това? За някои, които развиват “Едро земеделие” и си купуват с евросубсидии Бентлита и острови, е добре, но за земята и всеки поне малко честен фермер това е катастрофа! Както гласи една стара мъдрост “Земята не е наша собственост, ние просто сме я взели назаем от децата ни!”. Така трябва да се отнася и всеки един фермер – отговорно и щадящо към тази, която ни храни, а не агресивно и на всяка цена. Естествено, сега с тези евросубсидии е модерно да си земеделец или фермер, но има хора, за които земята наистина значи нещо. Те я обичат и ценят истински.

Какво бихте посъветвали участниците за времето, което ще прекарат във Фермата?

Николай: Първо, да осмислят задачите, които им се дават във Фермата – не само като задължение, а да намерят смисъла (защо и как, защото всяка работа във фермата не е безсмислена, не е само заради самата работа, а има причина точно сега и точно така да се направи).

Времето, което прекарват във Фермата, да не го смятат за време, прекарано в една игра, а да си представят, че това е времето на техните деди и такъв е бил техният начин на живот. Да проумеят, че времето, прекарано във Фермата, е един вид основа на техния живот. И те ще са по-силни и устойчиви, ако и те са изживели един такъв период в истинска среда като Фермата.

Благовеста: Времето, което всеки един от участниците ще прекара във Фермата, трябва да оползотвори докрай за себе си, т.е. да се опита с всички сили да научи това, което не знае за този начин на живот. Парите не са самоцел в играта, защото това, което може да се научи там, е много по-ценно, ако той/тя все пак има умствения капацитет да впрегне тези знания, които ще придобие за своето по-нататъшно израстване и развитие в личен и професионален план.