Водещите на “Фермата" Иван и Андрей: Всички сме фермери, без да го осъзнаваме*

"24 часа": Как се транжира теле, г-н Христов? Направихте това за първи път през живота си на Роженския събор, за да обявите новия тв формат “Фермата”.

Иван Христов: Не беше теле, агне беше. Но няма значение, щом си в отбора на Ути Бъчваров и динозавър би се транжирал лесно. На великолепния Роженски събор поставихме началото на серия от събития, предхождащи старта на риалитито “Фермата” по bTV през септември. Целта ни е да се подготвим максимално добре за предаването. Кръстили сме тези ивенти “В(од)ЕЩИ В ЗАНАЯТА”. Идеята ни е да се срещнем с хора наистина вещи в занаята ферма и ако може да научим нещо от тях. Важно е да отбележа, че ние разглеждаме понятието ферма в много широк спектър от значения. Фермата не е само транжиране на агнета и садене на картофи. За нас животът на всеки човек е своеобразна ферма. От гледна точка на това, че всички се опитваме от нулата да изградим живота си по възможно най-добрия начин, може да се направи изводът, че всички сме фермери, без да го осъзнаваме напълно. Затова Андрей и аз в поредицата “В(од)ЕЩИ В ЗАНАЯТА” няма да се срещаме само със специалисти от селското стопанство. През август ще направим няколко срещи интервюта със самоизградили се хора, които зрителите ще могат да проследят в специалната рубрика в сутрешния блок “Тази сутрин”.

"24 часа": Защо избрахте да промотирате предаването на Рожен? Ути Бъчваров ли ви предложи да му помагате в транжирането, или вие го помолихте да ви научи?

Иван: Андро и аз се обърнахме към Ути за съвет. Защото на Рожен има много от енергията на "Фермата". Различните събития там са добра школа за нас за това, което ни предстои. Години наред правим телевизия, май ни се получава. Тази есен обаче ще правим неща, които не сме правили преди. Ще вземем нещата в свои ръце. Затова потърсихме най-добри учители – всички посетители на събора, и Ути, де :)

Искаме да пренесем тази самобитност и във “Фермата” по bTV. Там истински хора ще се справят заедно с истински, а не виртуални проблеми.

"24 часа": Г-н Арнаудов, защо не участвахте в транжирането?

Андрей Арнаудов: Иван има по-сръчни ръце, освен това красивото ми тяло се нуждаеше от още малко слънчеви лъчи. (Смее се.). Но аз ще компенсирам липсата си, като обещавам да участвам в откриването на ловния сезон в началото на август, където, предолагам, ще изглеждам още по-жалко от Иван с нож в ръцете.

Само да кажа, че за тази работа понякога труд и талант не стигат, трябва и малко късмет. Вероятно и в нашата Ферма ще бъде така. Всъщност ще бъде много интересно да видим как петнайсет българи, които започват от нулата, ще построят живота си. Ние често се оправдаваме за несгодите си с турското робство, местоположението си, 45 години комунизъм и какво ли още не. Връщайки тези хора сто години назад, хем ще можем да видим как започваме от нулата, хем ще пропуснем най-лошия за България век – двайсети. Ето това се казва експеримент.

Ще има ли политици в предаването? Има ли какво те да научат от този формат?

Иван: Политици може би бихме поканили в живите предавания на “Фермата”. Това ще бъдат мащабни шоута, в които ще обсъждаме и анализираме случващото се в предаването.

Какво всъщност представлява форматът "Фермата"? Защо точно животът отпреди 100 години трябва да се имитира в шоуто, а не примерно 75?

Андрей: Сто години е условен период. Въпросът е участниците да са върнати достатъчно назад във времето, когато не е имало сегашните най-разпространени битови удобства – тoк, водопровод и канализация . Когато форматът е създаден преди десетина години, това е било 1905, а сега условно е 1915 и това е интересно съвпадение от гледна точка на драматизма в тези години за България. Но всъщност това е само формалност. Навсякъде, където бяхме, за да научим как се справят други екипи, видяхме, че става дума преди всичко за две неща – класическите за всяко риалити взаимоотношения между хората, но и нещо, което може да се срещне единствено във Фермата – да създадеш, да изградиш от нулата. А обикновено ние сме много по-силни в разрушаването.

Кое от нещата отпреди 100 години бихте възприели в днешния си живот?

Иван: Най-важното: страхотната сплотеност на българския народ по онова време.

Андрей: Аз специално с удоволствие ще се лиша от интернет, смартфони и възможността всеки и по всяко време да знае къде съм, с кого съм и какво правя. А и преди 100 години хората са имали идеали и това е била основната им движеща сила. Биели са се и са умирали за силна, голяма и обединена България. Сега умират, за да покажат, че имат много бърза кола.

Какъв е смисълът човек да се връща към миналото с подобно предаване, след като цивилизацията и технологиите са толкова напред?

Иван: “Фермата” дава възможност да се върнем в миналото, но знаейки грешките от настоящето. В предаването няма да има хора, които просто се мъчат. Ще ви срещнем с хора, които искат да рискуват всичко, но да се върнат в реалния, истинския свят. Казах ви, масово се срещах с хора, които усещат, че има нещо гнило в нашето съвремие. Няма да повярвате колко много българи искат да живеят на село, без ни най-малък повей от съвременни технологии.

Искат, но всъщност не го правят. Селата ни са почти обезлюдени.

Андрей: Това, което казва Иван, е чиста статистика. Миналата година за първи път има обрат – миграцията от града към селото през 2014 г. е била по-голяма от тази от селото към града. Тоест немалка част от хората усещат, че темпото им идва в повече. В този смисъл “Фермата” е нещо като завръщане в бъдещето.

* Заглавието е на "24 часа”. Целият текст на интервюто можете да прочтете тук