Марина Сучкова: Не съм създадена за село. Имам малко повече мозък и мога да го използвам

Марина Сучкова загуби дуела от Виолета само няколко дни преди големия финал на "Фермата". Въпреки това чеченката не съжалява. Смята, че предаването не я е променило, а само я е обогатило. Марина заявява, че никога не би живяла на село. Вижте какво разказа още 46-годишната участничка в сезон 3 на "Фермата":

Съжаляваш ли, че отпадна на метри от финала на „Фермата“?

Никога не съжалявам за нищо. Щом е трябвало да отпадна, така ми е било писано. Но и по принцип няма за какво да се съжалявам, защото предаването е доста богато на емоции, които не може да изпиташ в обикновения живот.

Виолета определено беше достоен противник. Смяташ ли, че малко не ти достигна да я победиш и на какво се дължи загубата ти?

Колкото и тъпо да прозвучи, от доенето на черната крава, която си имахме във „Фермата“, от притискане с рамото, за да може да дава мляко, ми се възпали някакъв нерв, който е вътре в плешката и това ми помогна за загубата. Иначе, ако не ме болеше рамото, сигурна съм, че щях да спечеля.

100% си мислила какво би направила с наградата, ако я спечелиш. Какво би направила със 100 хиляди лева?

Още в началото, когато кандидатствах за формата, бях казала, че имам нужда от парите, за да си взема някакво малко жилище. Само за това и за нищо друго. От доста дълго време живея под наем и е трудничко.

След предаването накъде, с какво ще се занимаваш?

Един фитнес ми предложи работа – ще преподавам аеробика на дами, които са над 30-те години. В днешно време е пълно със зали, но не се обръща внимание на възрастовата граница, т.е. активността на един организъм между 20 и 30 години е един, след 30-те започва да намалява и на това нещо трябва да се обърне голямо внимание. Отделно се надявам някоя компания да ме наеме за озвучаване на детски филмчета, защото много обичам децата, да им разказвам приказки, и да влизам в рили на приказни герои.

С кое в живота във „Фермата“ ти беше най-трудно? Нещо чисто женско, като къпането навън или други неудобства?

Единственият недостатък на „Фермата“ беше хигиената. В нормалния си живот си вземам поне два пъти на ден душ – сутрин и вечер. А там не можеш да се изкъпеш нормално. В началото дори нямахме никакви средства за миене, нито душ гелове, нито сапуни, след това като ни дадоха домашен сапун – той толкова гадно миришеше.

А нещо друго, което ти е липсвало от външния свят?

Нищо. Много ми харесваше. Харесваше ми да бъда полезна, харесваше ми да ставам рано, да събуждам фермера...

Ако трябва сега да решиш – би ли влязла отново във „Фермата“ и какво би направила по различен начин?

Сега, ако трябва да влезна във фермата, ще се подготвя, както другите се подготвяха – физически и с алманахчето, защото влизането ми беше на шега, в интерес на истината. Не знаех, че толкова дълго време ще се задържа. По време на първия масов дуел, в който всички участвахме, си помислих „Боже господи, това ще го правим всяка седмица ли?“. Това беше първият стрес, за който ми беше нужда подготовка, която ми липсваше. Мислех, че само ще ходим при животинките, ще им чистим и ще работим в градината. Не съм мислила, че ще има такива дуели тип гладиаторски.

Занимавала си с много неща и много професии си практикувала. Кои от тях ти бяха най-полезни във формата?

Занимавала съм се с много неща, но никое от тях не беше свързано със селско стопанство. И все пак мисля, че животът ме направи по-уравновесена, да не влизам в конфликти, да не дразня другите. Също и това, че преди години преподавах аеробика, от която използвах физическата издръжливост.

Как „Фермата“ те промени?

„Фермата“ не ме е променила. Тя ме обогати. Обогати ме от тази гледна точка, че повярвах в себе си повече, че мога да се справя с още по-суровия живот. Благодаря на Станислав, че ме научи да цепя дънери, на Иван Динчев за съветите как се забиват гвоздеи, на Алек, че когато ми беше много тежко, заставаша до мен и ми даваше приятелско рамо. Благодаря на Владо Николов и Владо Каролев, че застанаха до мен, когато станах фермер на седмицата, защото ако не бяха те, може би нямаше да се справя. Освен това завързах много добрия приятелства с Франческа, Божидара, Ивчето.

След години би ли живяла на село?

Аз не съм създадена за село, ама изобщо. Не ме е страх от работа, не ме е страх от животни, но имам малко повече мозък и мога да го използвам.