Яни: На майка ми й причерняло от вълнение, казах й, че съм победил по телефона

Яни Андреев е финалистът във "Фермата", който спечели 39% от зрителския вот и получи голямата награда от 100 000 лв. 

Спечели 100 000 лв., а колко имаш в момента в джоба си?
180 лв.

Защо беше с къси панталони на финала?
Тъй като съм суеверен, реших, както е започнало всичко, така и да завърши. Бях с къси гащи в началото, исках и така да приключи.

Донесоха ли ти късмет?
Аз съм малко или много вярващ. Ходих на църква преди финала, помолих се за няколко неща – едното беше за успех на финалната битка. И мисля, че това ми помогна. Въпреки че двете неща - суеверието и вярата, са ярко контрастни. Суеверието е езически обичай, а е чисто християнско да идеш на църква. Но двете са неразривно свързани, защото преди да приемем християнството, сме били езически племена.

Къде са сега гащите с розовото фламинго, с които те обявиха за модна икона?
След пехливанските борби, в които бяхме намазани целите в олио, се опитах да ги изпера няколко пъти. Но нямах успях в това нещо. Заминаха си.

Най-хубавото поздравление, което получи снощи?
На самия финал си бях изключил телефона. До сутринта не го бях включвал. Обадих се само на мама, и то от телефона на брат ми. Тя каза, че й е причерняло от вълнение снощи, не е могла да види края и не е разбрала какво е станало. По телефона й съобщих, че аз съм победител. Тя се зарадва много. Емоцията в нашето семейство е малко притъпена. Нямаме големи емоции към хубавите неща, които ни се случват. По-скоро изпитваме повече към негативните.

Ти беше доста сдържан, когато те обявиха за победител. Защо?
Напълно нормално. Ако си преминал през много перипетии в живота си, емоцията изчезва и ти става чужда дори.

Това не е ли тъжно?
Да, до една степен е тъжно. Защото изпразваш себе си и си претръпнал към всичко.

Какво научи за себе си от „Фермата“?
Преди предаването бях много преднамерен. Карах само напред и спазвах моите си принципи. Основно научих неща, които не са свързани с работата, а с изграждането на качества у човека. Научих се да прощавам, да виждам различните хора, благодарение на които светът е по-красив и си струва да живеем в него.

Когато отиде на кастинг, подозираше ли, че ще стигнеш до финала?
Първият ден, в който бях на кастинг, видях одобрението в очите на екипа и си помислих, че мога да стигна до края. Макар че в един момент почти си бях отишъл вкъщи. Но благодарение на Владо Николов се върнах.

Защо искаш да се занимаваш с пчели?
Ние сме закърмени със земеделие и животновъдство. А татко е казал, че няма да работи с животни, на които да рине ла*на. Преди 12 години започнахме с 5-6 кошера, от 2014 бързо ги направихме около 100. Както казват хората – пчелар богат няма, но и гладен няма. Можеш да се издържаш нормално от това и да не се лишаваш от храна и нормалните ежедневни неща.

Само мед ли произвеждате?
Не вадим пчелен прашец, защото, заради специалното решетото, през което преминават, се увреждат краката и крилцата на пчелите.

Жилили ли са те пчели?
Ние работим без специален екип. Само було, често сме по къси ръкав и гащи. Когато нямаш страх към животното, то не те напада.

Кое ти беше най-трудно във „Фермата“?
Да свикна с поведението на другите около мен. Мислех, че всички играят за пред камерата.  След това разбрах, че са истински хора и вътре са такива, каквито са и в реалния живот.

Сега срещат ли те непознати по улицата и как реагират?
Ако трябва да не бъда скромен, откъдето и да мина, няма как да се скрия. Хората лесно ме разпознават. Чувството е страхотно! Любовта на хората е нещо невероятно!