Ивона: Когато мама Дари прекали и всички мълчаха от страх, аз възроптах

Ивона Пенчовска е поредният участник във "Фермата", който отпадна след двубой. За себе си смята, че е перфекционист и най-важният човек на работното си място. След дуел с Виолета, Ивона напусна "Фермата". 

Във визитката си казваш, че искаш винаги да си най-добрата. Чувстваш ли се най-добрата, след като те победиха в двубоя?
Винаги се чувствам най-добрата, защото давам много от себе си. Правя нещата с желание и усърдие.

Как реши да кандидатстваш?
Заобичах предаването, откакто го гледах. Гледах участниците във втория формат и се чудех как аз бих се справила с техните задачи. Като чух, че ще има „Фермата“ 3, взех решението за секунди. Не си използвах нито един ден от отпуската, за да я пазя за участието си. Кандидатствах съвсем целенасочено. Това може би провокира голяма степен от нехаресването у останалите. Някои от тях не знаеха къде отиват, други бяха дошли на шега, трети - решили, че отиват на почивка сред природата... И в един момент си даваш сметка, че ти си единствената откачалка, която е живяла с тази мисъл месеци наред.

Беше ли ти мъчно, когато си тръгваше от „Фермата“?
Докато гледах как фермата се изпразва, ми беше много странно. Имах усещането, че ще се върна и аз, ще пием вино с другите... Не осъзнавах промяната. Но в един момент си дадох сметка – ами, то май приключи! И си казах – леле, колко ще ми липсва! Всичко ми липсва – всяка емоция и усмивка, която ми се е провокирала в душичката.

Самото предаване дава шанс да се почувстваш близо до природата, до земята, да си спокоен, да си щастлив. Да усетиш щастие без външен провокатор е нещо много специфично. Не всеки може да го постигне. Просто си щастлив, без нищо друго, с каквото имаш покрай теб. Аз бях щастлива!

Кое ти лиспва най-много от предаването?
Колко доволна бях от храната. Не ми беше тъжно, не бях гладна, не бях жадна. Бях се концентрирала изцяло в играта. Бях щастлива от първия ден, в който бях там. И бях благодарна за това, че са ме избрали и са ме оценили. Беше нещото, което желаех и исках да ми се случи.

Имаше ли предварително изградена стратегия за играта?
Когато човек прави планове, обикновено те не се случват. Но колкото по-високо се целиш, толкова по-вероятно е да се справиш добре. Докато гледах втория сезон на „Фермата“, се поставях на мястото на участниците. Как ще реагирам аз, какъв е основният проблем. И си дадох сметка, че  съм търпелива, че мога да замълча...

Май не мълчеше много?
Първите две седмици изобщо не говорех. В началото контактувах само с Владо и Яни. След това някакви хора започнаха да идват при мен и сами да търсят комуникация. Реших, че заслужават да им отделя внимание. Тогава пък някои казаха, че съм си променила държанието, а аз им отговорих, че те са променили очите, с които ме гледат.

Бях си поставила за цел, ако не съм фермер на седмицата да не казвам на никого какво да прави. Осъзнавах, че не съм най-интересната, най-забавната и най-екстровертната. Знаех, че ако предложа нещо, другите няма да го приемат. Единствено в момента, в който мама Дари прекали и всички мълчаха от страх да не станат ратаи, възроптах. Това, че всички, според нея, трябва да си лягаме в еди-колко си часа и че всички трябва да четем алманаха, ме провокира. Много ме дразни някой да казва едно, а да има предвид друго. Защото тя измисли правилото, след като се изложи на въпрос за хан Крум. А и точно тя да ми каже да си лягаме, при положение, че тя си ляга супер рано или когато е изморена, или когато реши, че ще е болна...

С какво Виолета се оказа  по-добра от теб?
Дали е по-добра от мен като човек – не смятам. Мисля, че аз съм много по-търпелива, добра и внимателна към чувствата на хората. Че съм по-силна психически и съм устоявала на много неща, без агресия. Виолета е добра в определени неща, които не видях във „Фермата“. Но аз никога не казах, че не я харесвам. А при нея беше точно така. В последния момент дори имаше нещо, свързано със злоба у нея.

Беше ли ковала пирони или обгрижвала животни преди да влезеш в предаването?
Виждала съм животните, но не съм ги докосвала. Но бях подготвена и да доя, и да чистя изпражнения. За другите неща се бях подготвила. Бях опитвала да ги правя преди предаването. Преди да вляза, ходех всеки ден на фитнес, за да заякна и да кача мускулна маса. Но аз работя от 9 до 18 часа и нямам възможност чак толкова да отделям време на тялото си. Никога не съм целяла да съм анорексичка или слаба. Важно ми е да се чувствам добре в тялото си.

Какво промени у теб „Фермата“?
Вътре сякаш се включваш в контакта да се заредиш. Когато излезеш, чувстваш, че си пречистил всяка тревога. Показах, че съм по-корава от преди години, защото съумях да деля общ покрив с 20 човека, те да ми определят кога да ям, кога да спя, кога да се къпя. Личните моменти, в които не съм допускала никого. „Фермата“ ме научи на повече добрина, отколкото имах преди. Осъзнах, че когато нямаш нищо и нищо не можеш да наречеш изцяло свое, се чувстваш освободен. Освобождаваш се от телефони, лаптопи, Facebook, нещата, които затормозяват ежедневието ти и затварят мозъка ти в клетка. Освобождаваш се и започват да се рееш.