Франческа Саита си тръгна от "Фермата", победена в женски дуел от Дарина. Въпреки това се чувства щастлива и удовлетворена от научения урок в риалити формата. След предаването италианката гледа смело напред и сбъдва мечтите си една по една.
Как се чувстваш след отпадането?
Чувствам се щастлива, единствената дума, с която мога да опиша състоянието, в което се намирам в момента, е щастие.
Какво ти даде „Фермата?
Със сигурност не ми е взела нищо. Даде ми огромен урок. Научи ме как трябва да се държи един човек в такива среди, но най-важното на което ме научи, е какъв човек не искам да бъда. Трудно е да си затворен с толкова непознати за теб хора и правиш грешки. През целия си живот никога съм живяла сама и това да съм там ме върна 10 години назад.
А какви позитиви извлече от предаването?
Емоциите са само позитивни, защото вече знам, че и в такива ситуации мога да се справям, защото там емоционалният товар е много голям. Ти знаеш, че си там и цяла България те гледа. И дори в един момент забравяш да си премерваш стъпките. Дори самата аз в един момент забравих, защото това се превърна в живота ми в последните два месеца.
Съжаляваш ли за нещо, което не успя да покажеш или направиш във „Фермата“?
Мисля, че това, че обичам да работя и не ме е страх от работа си пролича. Наистина не ме е страх да се изморявам, да се наранявам - от дуела се видя. Може би чувството ми за хумор остана някак неразбрано понеже е странно. Единствената, която разбираше чувството ми за хумор беше Елена.
Ще останат ли приятелства и контакти, които ще поддържаш и в бъдеще?
Да, със сигурност. С Ивона се чуваме и виждаме често, със Станислав се чуваме по телефона.
Казваш, че българските мъже не са кавалери като италианците. Какво правят италианците, което българите не?
Италианците подаряват много често букети с цветя, отварят вратите и сигурно съм имала късмет с тях, но вероятно има и италианци, които не правят такива работи. Имала съм и приятел в България, но това не му беше силата – да бъде кавалер. Затова казвам, че българските мъже подхождат различно.
След „Фермата“ накъде, за какво мечтаеш?
Да направя собствен ресторант с най-добрия ми приятел Мирко беше много голяма мечта, която е на път да се реализира. Това, за което мечтая обаче истински е да създам семейство, да срещна любовта, да срещна някой, с който ми е добре и се чувствам спокойна, да имаме дете. Човек не е създаден да бъде сам.