Диана Миличевич: От 5 г. не съм излизала по заведения, нямам приятелки, не ходя по кафета

Диана Миличевич разказва за най-голямата трудност във "Фермата", греховете, които има към майка си и по какво си приличат българите и македонците в чужбина.

Как би определила престоя си във „Фермата”?
Напрегнат. Досега не ми се е случвало да съм с още 20 човека на едно място и да трябва да се съобразявам с тях. За да не се натоварвам много, реших да не анализирам кой какво говори, а да се държа с хората така, както те се държат с мен. Това ми костваше много усилия. Затова ми беше напрегнато.

Кой беше най-трудният ти момент там?
Когато трябваше да избирам дали искам да продължавам да се боря за една кауза, стоейки в един риалити формат, или да се откажа. В главата ми постоянно беше образът на майка ми, борбата, която стои зад нея, а вътрешно си представях по-лесния път – към вкъщи. Костваше ми много сили да продължа. Знаех, че ако го направя, ще изпълня дълга към майка си, ще изкупя греховете си пред нея, че не съм й помагала преди по тази тема, даже съм я обезкуражавала. Ако бях избрала по-лесния път – да се откажа, в момента, в който си легнех в леглото вкъщи, щях да си кажа – „Колко си слаба! Защо?” Щях да се обвинявам много, ако бях напуснала сама.

Какво научи от формата за българите?
Че всички сме еднакви. Нихилизъмът у българите ме побърква. Ако има нещо, за което уважавам сърбите, това е, че в чужбина много се подкрепят. Българите и македонците, където и да са по-света, все ще намерят за какво да се настъпят по врата.

Кое от цивилизацията ти липсваше най-много във „Фермата”?
Да чета вестници. Давам луди пари за вестници. Някои дори не ги отварям, гледам само заглавията. Липсваше ми много да чета вестник и новини на таблета си. Аз живея с google. Искам всичко да знам, от целия свят. Сега ще се върна вкъщи и ще проверя как се пише - дали е карантин или карантина. Мразя печатните грешки. Като видя някой да пише, без да слага интервал след запетая, се побърквам. Как може на хората да не им пука за писането? Отвратително нещо! Липсваше ми вкъщи. От 5 г. не съм излизала по заведения, нямам приятелки, не ходя по кафета. Седя си вкъщи, чета, с приятеля ми пътуваме. Вкъщи е много уютно.

Семейството ти какво казва за твоето участие?
Баща ми не може да го оцени, защото той е в Германия. Той е моята подкрепа в живота, той е ангел. Никога на никого няма да каже лоша дума. Ако не му хареса нещо, винаги решава проблемите с разговор. Възприе участието ми като част от живота; нещо за колорит в ежедневието ми. Сега му е интересно да види снимки. Дядо ми не знае. Той не разбира за какво става дума. Пита ме – „Ще ходиш ли на новините?”.
Приятелят ми беше против влизането ми във „Фермата”, но ме подкрепи. Като излязох, беше ужасно щастлив. И двамата ревахме. Каза ми, че не са му харесали много неща, които са показани, защото той знае, че аз не съм нито кифла, нито принцеса, както бях представена.

Изборът ти на противник беше ли грешка?
Не. Ако можех, пак щях да избера Ивона. Пак ще падна, ако трябва да падна. Не съм като Супер Марио да избирам по-лесното. Избрах противник, който смятам, че не е полезен за фермата като общност. Но мисля, че ми беше времето да изляза. Нямаше да издържа още една седмица, ако аз бях победила.

С кого от „Фермата” би си останала приятелка?
С почти всички. С Елена, Франческа, Вили, Валерия...  Анита е печена, нищо, че я изкараха кифла. Дарина е готина, защото е от друго поколение. С Марина няма как да си станем приятелки. Тя е човек, който мисли елементарно, на битово ниво. Научила се е да се оправя по най-лесния начин в живота. Майка ми беше точно обратното и тя ми е страхотен, морален пример. С Марина сме на абсолютно различни нива.

Имаш ли си фаворит, който смяташ, че е най-достоен за наградата?
От жените симпатизирам на Елена и на Франческа. От мъжете – Гечо е добър човек, въпреки че и той има особен характер.