Дарина: Бях премръзнала и обезверена от укора в очите на останалите участници

С участието си във „Фермата“ искаше да дадеш нов старт в живота си. Успя ли?

Рано е да кажа дали съм постигнала тази своя цел. Аз съм добре обучен човек и тъй като съм учила история дълго време и знам, че човек не трябва да прави прибързани изводи. Не знам как ще се отрази на живота ми участието. Знам, че да вляза беше трудно решение, предвид професионалните ми ангажименти. Беше и риск - да изложа детето си на показ и то да понесе злобни нападки. Което за съжаление се случи. Смятам, че семейството ни ще си плаща цената за куража да сложим проблема трансджендър на масата, да обявим публично, че той не е само наш личен. 

Какво е различното в живота ти преди и след "Фермата"?

Да изложиш всичко на показа, при положение, че си възпитаван да спотаяваш, е едно от най-тежките изпитания за мен. За това се иска не просто кураж, а и готовност да удържиш на злото, което ще се изсипва от много хора.   

Аз най-много изгладувах в тази ферма. Когато гласувахме за или против коленето на животни, аз застанах зад децата си - едното е вегетарианец, другото веган – и казах, че това ще е моето начало. Не съм докоснала месо не само там, но и откакто съм излязла от шоуто. Съзнанието ми вече е различно. Приемам животните като себеподобни, божии създания. Да откажа месото е личен избор, но това ме ощети откъм храната. На мен ми липсваше храна, която да замести месото. Но аз това не съм го афиширала. Приех, че да отслабнеш с 10-12 кг не е най-тежкото.

А кое ти беше най-тежко?

Аз съм топлолюбив човек и студът през последните 2 седмици беше кошмар за мен. Не бях подготвена за такова продължително участие. Мислех, че ще се задържа най-много 2 месеца.  Стана нетърпимо студено, но нямаше и към кого да се обърна навън – семейството ми е пръснато и е в чужбина. От друга страна, колкото повече наближавахме финала, толкова повече свръхегото и лошотията ми влияеха. Не съм в ролята на жертва, а на чувствителен човек. Преживявах неправдите и лошите отношения между другите участници. Това ме натоварваше допълнително. 

Има ли нещо, за което съжаляваш, че направи или каза?

Не е минало достатъчно време, за да преценя дали съм сгрешила. Иван Гинчев веднъж ми каза, че мисли за мен, че съм честен човек, който осмисля какво да каже и че съм последователна в поведението си. Това ме накара да вярвам, че ако другите се бяха спряли за малко, може би и те щяха да ме приемат такава, каквато съм. 

Усети ли все пак някой от другите участници като по-близък? 

Всеки от тях усетих по някакъв начин. Не съм ги оценявала едностранчиво. В началото бях по-близка с Марина, подкрепях я на 100%. Впоследствие разбрах, че не е взаимно. Нямаше човек, когото да не съм подкрепила. Имах симпатии към Калоян, защото ние се оказахме единствените творчески личности. Аз много често пее, рецитирах стихове на Гьоте, на Хайне, за разберат, че немският понякога звучи красиво. Опитвах се разговорите ни да не са само за боба и хляба, макар, че и те са важни. Осмелих се да им кажа и свои стихове. Никой не каза нещо добро, но видях, че ги позамислих малко. Сближих се с Иван Гинчев, със Станислав. С Виолета се надявах да създадем добър контакт, но не успях.

Как прие обидите по твой адрес?

Обидите колко съм била флегматична не приемам като обвинение. Те отказаха да приемат моето обявяване като мисионер. Бяха предубедени. Понеже съм юрист, мислеха, че имам някакви стратегии и тактики. Не можаха да приемат, че интелектуалният труд, който упражнявам, не ме е променил. Аз тръгнах към тях благо, към всеки един и към групата. Трябваше да ме приемат като доброто духче, което се опитва да помага на всеки. Но те не вярваха, че е възможно. Не съм виновна, че са толкова недоверчиви.

Доволна ли си от представянето си? 

Изпитвах удоволствие да съм на дуел, да съм на арената, в битка. Без последната битка в дуела с Елена, когато трябваше да въртя тежките бъчви. Бях адски изтощена, премръзнала, изморена и обезверена от укора в очите на останалите участници. Преживях го много тежко, защото това беше върхът на несправедливостта. Алек ме гледаше така. А аз толкова му помогнах, изпирайки дрехите му, за да има с какво да се облича до края. И то само защото каза вълшебната думичка – моля.