Участниците изпълниха древна българска традиция. Навремето българите са вярвали, че всеки дом има своя покровител, който пази дома, челядта, виното, жената, децата и т.н. Най-често това е бил някой изключително храбър мъж, който е пазил рода. Нашите деди вярвали, че след смъртта му той спохожда къщата, за да я пази.
Години по-късно хората започнали да гледат на този стопанин като небесно същество и да го почитат като такова. В негова чест те устройвали тържества в знак на благодарност. Честването на стопанина покровител било изместено от християнски светец. Светецът покровител се пази дори семействата да се заселят на друго място. Вярва се, че ако не се спазва деня му, то върху семейството ще се изсипят болести, смърт или лаещи кучета. А вече и Фермата има свой покровител.