В гилдията на спортните журналисти в България пред името на Ефрем Ефремов никой не остава безразличен. Име, което буди емоции. Положителни. Човек, с който никога не ти стига времето.
Защото ти се иска да си говорите още и още. И най-вече, защото ти се иска да го слушаш в захлас.
Отново и отново.
Ефо, както е известен сред нас – спортните журналисти, а и сред своите верни приятели от буйната младост, е неизчерпаем извор на истории. Коя от коя по-вдъхновяваща.
Ефо обаче е и учител за повечето от нас. В буквалния смисъл на думата.
Защото няма човек, минал през Факултета по журналистика и масови комуникации, който да не е останал докоснат от мъдростта му.
Имам огромната чест и привилегия в епизод №81 на спортния подкаст на bTV – „За спорта без клишета“, мой събеседник да бъде именно той – проф. д-р Ефрем Ефремов.
Чакам го, за да си говорим за НБА, за нашето супер момче в Лигата отвъд океана – Александър Везенков и за професията ни, която се променя с всеки следващ ден.
Ценностите в нея – остават ли?
Приготвил съм и този въпрос към професора, който вече има зад гърба си над 40 години журналистически и над 30 години академичен стаж.
Започва на майтап да пише текстове в библията на спортния печат в България през 80-те години на миналия век – седмичникът „Старт“ и докато се усети вече вътрешно се е простил с мечтата да стане археолог.
Вместо това, отдава живота си на журналистиката, а от 1991 г. става преподавател във ФЖМК.
Снимка:
Евгений Милов
За Ефо има неща, които са постоянна величина.
Като например четиримата му най-добри приятели от детските години: Росен Барчовски, Слави Матакиев, Филип Цанов-Фиката и Александър Чакмаков.
Като гледането на CNN през нощта и заспиването призори, когато такива като нас вече отиват на работа. Като капучиното с цигара, плюс Кола Zero.
И като НБА – убийствената страст на Ефо от десетилетия, която няма никакви изгледи да утихне в душата му.
Там пък вече двамата имаме допълнителен мотив – Везенков.
Снимка:
Евгений Милов
И страшно съм любопитен да разбера от човека, който има зад гърба си отразени 17 All Star Games на живо, какви са шансовете на един българин да пробие през желязната порта на необятния, напълно различен и нямащ нищо общо свят с този, в който ние живеем в Европа.
„Не съм и сънувал, че след Глушков отново българин ще играе в НБА. Още когато Сашо подписа през лятото обаче у нас се създадоха очаквания, че ето го - влиза и вкарва 20-30 точки, с което ги убива“, разказва ми Ефремов.
Той има щастието да контактува отблизо в годините с най-големите суперзвезди в НБА и на американския спорт. Пред очите му са поредица от триумфи и провали на таланти, уж обречени да бъдат на върха.
Да стигнеш до признание в НБА, когато не си американец, а чужденец, при това с престъпно бял цвят на кожата, това не е по силите на всеки. Но проф. Ефремов тук е категоричен:
„Аз много вярвам в Сашо. Първо, заради баскетболния му интелект, който е безспорен. И второ, заради изключителната му работна етика. На него ако му кажат, че трябва да тренира по 10 часа без прекъсване, ще тренира по 10 часа без прекъсване.“
Според Ефо, играчите в НБА са с коренно различен манталитет от европейския.
И досега в историята няма европеец, който да е открил кратък път към това да спечели уважението им:
Снимка:
Reuters
„НБА е нещо съвсем различно. Наистина няма европеец, който да е пробил още през първата си година. Всичко е толкова, толкова различно: от тренировка, до начина на живот, до съотборниците. Да не забравяме, че съотборниците ти там са хора, които в 90% са дошли от гетата.“
Повече от сигурно е, че трудностите по пътя на Везенков едва сега предстоят, но добрата новина е, че по същия този път са минали две от сегашните звезди в НБА - Лука Дончич и Никола Йокич, извел Денвър до шампионската титла.
„В НБА на белите не гледат особено добре. Особено тези, които не са минали през университетите. Дори суперталанти като Дончич и Йокич не успяха да се наложат през първия си сезон“, споделя Ефрем и допълва още по-откровено:
„Не те броят за нищо. MVP на Евролигата? Те не знаят какво е това Евролига! Знаят, че в Европа се играе баскетбол, където отпадналите от НБА отиват.”
Думите му, за нас, които следим Александър Везенков от дебюта му в Арис, през мъката в Барселона и изгряването му от пепелта в Олимпиакос – до превръщането му в най-добрия европейски играч…
За нас тези думи са болезнени.
Изгледали сме десетки мачове от топ турнира на всички баскетболни клубни турнири - Евролигата, били сме на финали с по 15-20 000 зрители, гледали сме Реал, Барселона, били сме във врящия казан в Белград на Партизан, видели сме кръв и спрени гръцки дербита заради лудите фенове на Панатинайкос и Олимпиакос.
Според проф. Ефремов, Везенков вече е постигнал немислимото.
И трябва да бъде признат.
Но трябва и да бъдем подготвени, че го очаква стръмно нанагорнище, за да докаже себе си и на американците:
„Той изпълни мисията си. Българин в НБА! Много се надявам, за деца, които са между 6-7 години и 14-15 години, когато мечтаят, да си казват: Аз мога да бъда като него. Но той няма начин да не успее, просто е въпрос на характер и на време да намери своето място в НБА.“
И за друго нещо Ефрем е категоричен:
„Ако не беше отишъл в НБА, щеше да му остане горчилката: „Аз не отидох там.“ Но неговата интелигентност и трудолюбие ще го водят през следващите месеци. Надявам се още в края на тази година, или през следващата, той вече да бъде там, където на всички ни се иска.“
Говорим си за Везенков вече половин час без прекъсване, но и двамата сме сигурни и за друго:
Просто нашето момче трябва да спре да бъде толкова скромен, толкова етичен, търпелив и културен. И трябва да стане малко по-нахален:
„Повече трябва да си я иска топката, да си я вземе, но и с това ще свикне. Не съм човек, който дава баскетболен акъл, но ситуацията сега донякъде ми напомня едно интервю на Бербатов за времето в Манчестър Юнайтед:
„При толкова звезди, ти трябва да отидеш и да си вземеш топката“, казваше тогава той. И е прав.“
Друг свят. Друга култура. Друг манталитет.
Но и правила, които просто могат да ти махнат главата за секунди. Правила, които никой не си позволява да наруши.
Ако дръзне, плаща.
Снимка:
Reuters
„Няма да забравя как на един All Star Шакил О’Нийл не се яви на пресконференция. Мигновено беше глобен с 50 000 долара, а на другия ден сам плати за зала, в която да свика своя пресконференция. Просто и ясно“, разказва с усмивка Ефрем.
Според него, една от основните задачи на НБА винаги е била да създава поведенчески модели. И това си е политика на лигата, много целенасочена:
„Най-образно казано: не взимай наркотици, труди се, ще бъдеш като мен. Виждал съм как изглежда договор на играч от НБА. От 120 страници – 110 са задълженията му.“
Слушам Ефо и не мога да си обясня как така с потеклото, което има, с фамилията, от която произхожда, той избира да стане спортен журналист.
Звучи ми нереално.
Този човек има отразени като спортен репортер седем издания на „Ролан Гарос“, пет на „Уимбълдън“, три на US Open, още три Мастърс-а в тениса. Тенисът е вторият му най-любим спорт след баскетбола.
Прадядо му Ефрем Каранов е книжовник, фолклорист и етнограф. Академик от 1884 г., един от основателите на БАН.
Братът на прадядо му – Иван Каранов пък е част от Учредителното събрание и от Първото велико народно събрание, който слага подписа си под Търновската конституция.
Баща му Ефрем Каранфилов също е академик от 1989 г., литературен критик и есеист, а майка му е известната писателка Лада Галина, която емигрира в САЩ на 62-годишна възраст.
Първоначално работи в супермаркет, но след излизане на зелената ѝ карта се мести да работи в книжарница, води курсове по френски, руски, испански. Сприятелява се с тъмнокожа американка - нейна колежка в супермаркета, която ѝ става най-добрата приятелка.
Та, дъщерята на тази най-добра приятелка на Лада Галина, е Кондолиза Райс.
Но въпреки, че Кондолиза се издига и става държавен секретар на САЩ, нейната майка до последно отсяда да нощува при своята българска приятелка, когато ѝ гостува във Вашингтон.
„Гордея се с рода си“, признава проф. Ефремов, когото ако имате удоволствието да познавате няма как да сбъркате и по футболните му пристрастия – ЦСКА и Ливърпул.
ЦСКА идва по бащина линия.
През 1967 г. татко му го води на стадион „Васил Левски“, за да гледат на живо финала за Купата на европейските шампиони между ЦСКА и Интер Милано (1:1).
„Баща ми не беше кой знае какъв спортен привърженик, тогава нямаше и толкова спорт, но обичаше футбол и баскетбол. Заведе ме на мача и ми каза:
„Сине, това е нашият отбор“.
И така си остана и до днес.
Човек може да изневери на политическа идея, на жена, но на любимия си отбор – никога“, разказва ни през смях Ефрем.
Верността към Ливърпул също идва с бащината му заслуга.
Татко му го взима със себе си в Рим. Годината е 1977 г., Ефрем Каранфилов е включен в държавна делегация за аудиенция при папата, но междувременно намира билети за фантастичен футболен мач – този между Ливърпул и Борусия Мьонхенгладбах, които се срещат на финал за КЕШ на „Олимпико“.
„Харесах си ги. Преди всичко, защото Ливърпул е градът на "Бийтълс", но и заради червените екипи. Не бих им изневерил никога“, убеден е Ефо, а ние нямаме никакво основание да не му вярваме.
Verba Volant, Scripta Manent.
Казаното отлита, написаното остава.
На тази стара сентенция, изречена от Тит Флавий пред Сената в древен Рим, проф. Ефремов учи студентите си във ФЖМК.
Думите, думите и пак думите.
Написани наистина остават. Но когато имаш за събеседник един истински, съвременен мъдрец, тогава казаното от него няма начин да се изгуби.
Защото няма да позволим да се изгуби.
И се надяваме на вас, които четете тези редове, които гледате подкаста с Ефо в студиото, да ви е приятно, да ви е смислено и да имате много поводи за размисъл.
Защото нашата професия, както казва Ефрем, тя ще бъде жива до тогава, докато я работим с чувство, с емоция и докато останем любопитни.
Защото човешката реч, душа и разум не биха могли да бъдат победени и от най-съвършената машина.
Колкото до Везенков – това, което това момче носи в сърцето и което има в главата си няма шанс да бъде претопено и от най-съвършените генетично атлети.
Спортния ни подкаст може да намерите още в официалния канал на bTV Media Group в Youtube - ТУК: https://www.youtube.com/c/bTVMediaGroup
Епизодите може да слушате и в Spotify: https://open.spotify.com/show/0n1MulTVKNQ4mrMqORO4ap, в Apple: https://apple.co/3EuhDCN и Google Podcasts: https://bit.ly/3G5f2jQ.
